През 2009 г. се навършва половин век от официалното откриване на първата телевизия в нашата страна – Българската национална телевизия. През същата година състезанието “Минута е много” започва третото си десетилетие от своята поява в родната телевизионна програма. За това време то става част от националното културно богатство, създавано за малкия екран.

Състезанието посреща тези юбилейни годишнини с новата си, шеста по ред книга “50 години БНТ, 30 години “Минута е много”. Всъщност, хронологията на книгите следва някои от етапите на развитието на предаването.

І. “2 300+1 въпроса от телевизионното състезание “Минута е много”. София: Държавно издателство “Д-р Петър Берон”, 1990 г. – 263 стр.

Тази книга излиза, когато състезанието е навършило своя стотен юбилей. То излита за пръв път в ефира на Българската телевизия на 22. 02. 1980 г. с намерението да просъществува само в пет броя в рамките на телевизионната рубрика “Студио “Младост” с главен редактор Стефан Тодоров. Излъчва се в петък вечер по Втора програма и в събота на обяд – по Първа. Навремето в “Минута е много” на водещия е възложена за пръв път в практиката на телевизионните състезания отговорността той да бъде и жури. Още от първото предаване му асистира анимираното човече със своите реплики “Браво”, “Грешка”, “Ами сега?” и “Няма време!”

Именно тази реплика на човечето се превръща впоследствие в заглавие на собствената конкуренция на “Минутата”, която авторката на предаването Лилия Райчева сама си създава – телевизионното състезание “Няма време”. В това ново състезание победителите-“минутковци” се срещат с претенденти да ги надвият. И в “Няма време” се появяват нововъведения - в 67-те му броя Петър Вучков за пръв път в практиката на телевизионните състезания у нас задава въпросите чрез компютърна програма – още с първите, меки флопи-дискове. Подаръците са скрити в номерирани кутии, сред които късметът и леката ръка на асистентката Румяна Тонева (сега фоторепортер в “24 часа”) отрежда големи или по-малки награди или бележката “Опитай пак”. С рулетка пък се избират загадките за специалните гости, които заедно със състезателите разиграват шаради. Най-известните актьори, музиканти, спортисти, учени играят със състезателите. И в двете предавания публиката в студиото се включва в играта, за да отговори на въпросите, затруднили състезателите. И още от онова време зрителите участват активно в играта като изпращат “въпроси с повишена трудност”. Особено полезни се оказват пътешествията на състезанието из страната. Срещите със зрителите обогатяват екипа с много свежи идеи и интересни загадки. Сега, всичките тези елементи, реализирани в тези две състезания за пръв път още преди две десетилетия в българския телевизионен ефир, могат да се открият в схемите на нароилите се телевизионни игри. Редакторите от ДИ “Д-р Петър Берон” Димка Колева и Николай Мандаджиев влагат много усилия в издаването на първата книга, макар предаването да е преустановено с отбелязването на стотния му юбилей – на 21. 12. 1987 г. Две са основните причини за спирането му – желанието на авторката предаването да слезе от екрана, когато е на върха и не е омръзнало на телевизионните зрители и… раждането на сина ú Любомир, който сега е студент по психология в Германия.

ІІ. “Минута е много” (2000 въпроса и 1980 отговора от едноименното предаване, носител на наградата за най-добро телевизионно състезание за 1994 г. плюс конкурс за читатели)”. София: “Регалия 6”, 1995 г., 160 стр.

Изглежда, и сто броя са се оказали малко за играта и след почти петгодишно прекъсване – на 3. ІV. 1987 г., по покана на тогавашния Генерален директор на БНТ Стефан Димитров, започва нов етап от развитието на състезанието. Това са трудни за телевизията години – няма средства, предаването се издържа от спонсори, често реализацията виси на косъм, снима се без наем по дискотеки, наградите са символични. Именно по това трудно време екипът се ориентира към хубавата книга като най-ценен подарък в очертаващата се тенденция към бездуховност. И тогава се правят нововъведения – компютърната анимация за форшпана и за междинните кашове на предаването. Екипът показва, че може да работи в екстремни условия, с ниско заплащане, но с голям ентусиазъм. Издателят Райчо Ушатов се вдъхновява от тези усилия и само няколко месеца след като “Минута е много” става лауреат на наградата за най-добро телевизионно състезание на БНТ за 1994 г. и в навечерието на 150-ния му брой “Регалия 6” пуска на пазара втората книга за играта.

ІІІ. “Нови въпроси от “Минута е много”. София: “Регалия 6”, 1999 г., 143 стр.

Третата книга с 2000 нови въпроси и отговори на състезанието излиза, след като е излъчен 250-ия му брой и в навечерието на неговата 20-годишнина. Медийният пейзаж в страната е вече разкрепостен. Приет е Законът за радио и телевизия и се появяват реални конкуренти, с много по-пищни декори, повече средства и скъпи награди. Никое от новите състезания, обаче, все още не е достигнало образователното равнище на “Минута е много”, нито пък преминава с аристократична непретенциозност и интелигентска устойчивост през множеството изпитания, организационни преустройства и финансови трудности. Сплотеността на екипа и верността на зрителите помагат хубавата идея да оживее и да не се комерсиализира, въпреки изкушенията. Издателят Райчо Ушатов рискува да публикува третата книга за играта в издателството си “Регалия 6” въпреки тогавашната стагнация на книжния пазар.

ІV. “25 години “Минута е много” (2 500+ въпроса от едноименното телевизионно състезание на Българската национална телевизия)”. София: Ciela, 2004 г., 367 стр.

2. ІІІ. 2003 г. бележи нов етап в развитието на предаването – като външна продукция, спечелила конкурс на БНТ за формáта седмична телевизионна игра. Режисьорите Константин Младенов и Добри Тодоров усъвършенстват визията. По-големият бюджет позволява да се направят много нововъведения – изработва се нов декор, въпросите се задават чрез компютърна програма, възобновяват се традиционните гостувания из страната. Увеличава се кореспонденцията на предаването със зрителите – в три от четирите кръга на състезанието се задават техни въпроси. За тази цел се развива Интернет страницата на предаването: www.minutaemnogo.com, създадена по инициатива на Надежда Кехайова и реализирана от Пламен Димитров. Тези техни усилия довеждат до награждаването на предаването с Първа награда за атрактивен и интерактивен сайт на V медиен фестивал “Осмата муза” през 2005 г.

И зрителите в студиото, отговорили на специалните въпроси към тях, и тези, които изпращат загадки (по обикновената или електронната поща), получават допълнителни награди – в томболите, които се разиграват след ІІ и ІІІ кръг, а и в ІV кръг – кръга на въпросите с повишена трудност. В навечерието на най-големите дни на България – Националния празник Трети март, Деня на славянската писменост и българската култура, Началото на учебната година, Деня на народните будители и Коледа се раздават и специални премии сред зрителите, изпратили въпроси за състезателите. Аудиторията се разширява и с нашите сънародници, живеещи в чужбина, откакто “Минута е много” се излъчва и по сателитния канал “България” на БНТ.

С тези успехи състезанието отпразнува 25-годишния юбилей от излъчването му за първи път в ефир, а издателство Ciela с усърдната работа на отговорния редактор Красимир Гетов публикува четвъртата книга за играта, в която са събрани въпроси от всичките етапи на развитие на предаването.

V. “500 броя телевизионно състезание “Минута е много”. София: Издателска група “България”, 2006 г.р 367 стр.

Предаването продължава да се развива, съхранявайки и развивайки формáта си – развлекателно-познавателно състезание. Надпреварата със знания е особено важна за духовното здраве на нацията и в това отношение “Минута е много” си остава лидер сред многото телевизионни игри. Репликите на човечето “Няма време”, “Ами сега?”, “Грешка”, “Браво”, понятието “въпрос с повишена трудност” се затвърждават като крилати фрази в ежедневното общуване на нацията. По случай 25-тата годишнина от появата на “Минута е много” създателката на предаването Лилия Райчева е удостоена със Специалната награда “Златното перо на СБЖ” (2004-05). В Грамотата буквално е написано: “За доказано журналистическото майсторство, висок професионализъм и безспорни художествени открития, превърнали “Минута е много” в част от духовния живот на нацията”. Тази награда е признание за обединените усилия на всички, които са участвали в създаването на предаването. Още една награда се прибавя към колекцията от отличия на състезанието. Художничката Стефка Данчева получава награда за телевизионен дизайн на националния конкурс “Интериор на годината” – 2005 г.

VІ. “50 години БНТ, 30 години “Минута е много”. София: Ciela, 2008 г., 555 стр. Тази книга е шеста по ред и втора, публикувана със съдействието на Издателска къща Сиела. Особен принос за нейното стъкмяване имат редакторът Красимир Гетов и художникът Дамян Дамянов. Тя включва стотици въпроси от различни области на познанието, зрителски загадки, логически задачи, въпроси с повишена трудност. В нея има и 50 въпроса, свързани с 50-годишната биография на Българската национална телевизия. Извън тази подборка са останали още хиляди въпроси, а и много интересни инициативи на екипа на състезанието. Сред тези за 2008-ма са целогодишното отбелязване на 100-годишнината от обявяването на българската независимост; на 120-годишнината от основаването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на Зоологическата градина; подпомагането на изграждането на Паметника на българския опълченец в София и на отглеждането на слоницата Артайда в програмата “Осиновяване на животни” на Софийския зоопарк. А телевизионното бебе Елица на прощъпулника си, организиран от едноименното предаване на БНТ, избира подаръка на “Минута е много” – красив детски часовник. Кой знае, един ден тя може да свърже съдбата си със състезанието?

През близо трийсетте години от първото излъчване кой ли от реализаторските екипи на БНТ не преминава през студиото на “Минута е много” – в предишните книги с благодарност са споменавани имената на мнозина. Ако се изреждат хората, работили за предаването, неминуемо ще бъде пропуснат някой от дългия списък, което няма да е справедливо. Затова в шестата книга за играта (редактор Красимир Гетов и художник Дамян Дамянов) се споменават имената само на настоящия екип (впрочем, голяма част от участниците в него работят за състезанието с обич и всеотдайност с години).

Актьорът Петър Вучков е неизменният водещ от началото на предаването, който органично се вплита в неговата структура. Без неговия ентусиазъм и отговорност предаването няма да е същото. От пет години той води състезанието заедно с един млад и талантлив актьор - Стефан Спасов. Двамата се напасват като чудесен тандем. Тяхната екранна изява е силно подкрепена зад кадър от задружен и професионален колектив. За интересните въпроси и точните отговори, които са гръбнакът на предаването, от много време се грижат Михаил Висонов, Нина Бенева и Емилия Скарлатова – дългогодишни телевизионни редактори със собствена творческа биография. През техните зорки очи минават и многобройните писма на зрителите. През далечната 1980 г., когато предаването стартира, на режисьорския пулт самоотвержено работи Добри Тодоров. След няколко прекъсвания сега той отново е режисьор на предаването. Негова сърцата асистентка е Диана Гарова - тя работи и със състезателите, обработва електронната поща, следи за наградите и за куп други организационни неща. През всичките близо трийсет години на състезанието асистент-художникът Юлиан Сухаченски е неотлъчно в екипа – той подрежда декора, предлага и изработва старателно много от детайлите в него. Екипът оператори, предвождани от Юли Боянов – Стоян Димов, Димитър Темелков, Емил Рашев и Илиан Георгиев творят визията. На тонрежисьорския пулт се старае Иван Христов, Мирослав Миронов осигурява ефектното осветление, Пламен Димитров се грижи за софтуера, а Евгени Богданов шлифова материала в дълги часове монтаж. Прецизните Татяна Матеева и Спаска Христова бдят финансовата и стопанска част на предаването да са изправни. За грима се грижат Маргарита Манолова и Гергана Станева. Връзката с БНТ е делегираният продуцент Емил Розов, а от скоро Нели Лилова пое управлението на “Ти Ви Бокс” ЕООД от предишния управител и продуцент Надежда Кехайова. Продукцията се реализира в студиото и с техническия екип на СУПЕР АРТ ЕООД. Монтажът се осъществява с мощностите на СЦ Компютър Ю Ви Ти АД.

Нормално е състезателите да са главните действащи лица в предаването – тяхната подготовка и ентусиазъм спомагат много за уникалния формат на играта. На много места из страната спонтанно възникват фен-клубове на състезанието, организирани от неговите най-запалени участници. Те са и много чести и активни гости в студиото, където никога не се е чувствала нуждата от клакирането на платена публика. Уви, за всичките десетилетия на съществуването му за предаването никога не е бил отреждан финансов награден фонд, съответстващ на неговата идея и на възможностите на неговите състезатели. С времето “Минута е много” се утвърждава като играта, в която печели начетеността, съобразителността и бързата реакция. За участниците знанията, а не късметът са водещият фактор за победата. Затова няма игра в родния телевизионен пейзаж, в която “минутковците” да не печелят призови места. И макар и да не се обещават големи печалби, всъщност, в “Минута е много” се раздават най-много и най-разнообразни парични и предметни (книги, дискове, произведения на изкуството, пътувания в странат и чужбина) награди сред всички познавателни състезания – и на състезателите, и на гостите в студиото, и на телевизионните зрители.

Спомоществователите на предаването се подбират внимателно – тяхната дейност е в унисон с неговата насоченост. През 2008 г. най-активни спонсори са: Агенция “Прима”, Международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий”, Национален дарителски фонд “13 века България”, Фондация “Вапцарова вяра”, “Хермес Книга” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, Издателството на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, МЕНСА-България, “Нови интернет технологии” ООД, Фондация “Ком”, Хотел “Балкан” в курортното селище Чифлика край Троян, вила Маарата край Ловеч, “Алфа Арт галерия” – Варна, книгоиздателствата “Жанет 45” и “Факел експрес”, Национален фолклорен ансамбъл “Българе”, туристическите агенции “Туршанс” и “Калисто” и др. Всичките тези общи, екипни усилия са насочени към създаването на една хубава, интересна игра, в която има “за всекиго по нещо”. Във времето две са предаванията, които се роят от “Минута е много” – “Няма време” (то започва през 1985 г. и от него се излъчват 67 броя). От старта (през 2007 г.) на новото Радио “София” – една от станциите на Българското национално радио, всяка седмица водещите на “Минута е много” задават по три въпроса за българската столица в предаването “За един час в неделя”.

В работата си целият ни екип е окрилен от обичта на зрителите към състезанието. Голяма чест е за всички, работили за телевизионното състезание “Минута е много”, че са създали продукт, който е част от полувековната история на Българската национална телевизия.